Повтарях много пъти...
По колко пъти да повтарям -
искам друг живот да ми даде,
срамно своите врати да не затваря
Съдбата... и да не краде.
От моите очи, преградно спиращи
от теб изпратените ми молби.
От моето сърце, през тайните прозиращо.
(То иска да не го боли.)
По колко пъти да се моля
на Господ (имало го май).
И влизайки в нова роля,
да зная, че и тука имам край.
От теб не исках нищо (ти ми даде).
И аз в глада си за любов
бъдещето го предадох,
за миналото ти не си готов.
И нося го у мене... бреме... сянка...
Поледица е в моята душа.
А гордата ми забелязана осанка
е за околните лъжа... лъжа...
Повтарях много пъти на Съдбата,
че исках друг живот да ми даде.
"Добре! Защото си ината..."
Протегна се и тебе взе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени
