7 feb 2008, 15:52

Повярва ли ми

  Poesía » Otra
1K 0 22
Отивай си.Сбогувай се със мене.Вземи си ризите, с които ме дари.Аз сложих кръст на миналото време.Сега не съм самаи вече не боли.В живота ми, с несбъднати мечтания,дотътрих се с пречупени криле.Косите, побелели от терзания,отрязах ги. Отново не боли.Обичана съм. (Даже съм щастлива...)Макар да не обича като теб.Но сложих кръст на миналото време.Сега не плачаи не ме боли.Отивай си!И спри да ме ревнуваш!Ти сам напусна. Помниш ли? Умря...Сега не идвай вече във съня ми!Повярва ли, че вече преболя?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дали е преболяло,Ани-само ти си знаеш най-добре!! Аплодисменти.,...дори, или даже ВЪПРЕКИ,че те боли, пак пишеш СИЛНО И професионално!
  • Благодаря ви, че се отбихте!
  • Тъжен,но хубав стих.Ти си още млада,кръст се слага трудно на по зряла възраст.
  • Важното е, че е написано с много болка и от душа!!!
    Много сте красиви на снимката, живи здрави, мила Ани!!!
  • Хареса ми стиха ти,Ани!Докосващ!
    Поздрав!С обич!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...