Feb 7, 2008, 3:52 PM

Повярва ли ми

  Poetry » Other
1K 0 22
Отивай си.Сбогувай се със мене.Вземи си ризите, с които ме дари.Аз сложих кръст на миналото време.Сега не съм самаи вече не боли.В живота ми, с несбъднати мечтания,дотътрих се с пречупени криле.Косите, побелели от терзания,отрязах ги. Отново не боли.Обичана съм. (Даже съм щастлива...)Макар да не обича като теб.Но сложих кръст на миналото време.Сега не плачаи не ме боли.Отивай си!И спри да ме ревнуваш!Ти сам напусна. Помниш ли? Умря...Сега не идвай вече във съня ми!Повярва ли, че вече преболя?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дали е преболяло,Ани-само ти си знаеш най-добре!! Аплодисменти.,...дори, или даже ВЪПРЕКИ,че те боли, пак пишеш СИЛНО И професионално!
  • Благодаря ви, че се отбихте!
  • Тъжен,но хубав стих.Ти си още млада,кръст се слага трудно на по зряла възраст.
  • Важното е, че е написано с много болка и от душа!!!
    Много сте красиви на снимката, живи здрави, мила Ани!!!
  • Хареса ми стиха ти,Ани!Докосващ!
    Поздрав!С обич!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...