6 feb 2005, 2:38

Повярвай 

  Poesía
1906 1 16

Не искам повече заложница да бъда

на гордостта и мъжките ти  грешки!

Да,  зная,  че съм малко старомодна,

и че при мен сълзите идват лесно,

че на сърцето в шепата мъничка

улавям приливи  и ги смирявам,

че все така  първично те обичам,

без даже истински да те познавам.


Но женска гордост в нежните ми вени,

набъбва срещу твоята присъда.

Аз без вина съм влюбено смирена,

и  друга вече късно е да бъда.


И ти без мен не можеш, но не знаеш -

сок светъл  от душата ми си вкусил.

Невернико, повярвай ми накрая,

а аз  да  ме обичаш  ще  те уча.

© Нели Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??