Повярвай
Не искам повече заложница да бъда
на гордостта и мъжките ти грешки!
Да, зная, че съм малко старомодна,
и че при мен сълзите идват лесно,
че на сърцето в шепата мъничка
улавям приливи и ги смирявам,
че все така първично те обичам,
без даже истински да те познавам.
Но женска гордост в нежните ми вени,
набъбва срещу твоята присъда.
Аз без вина съм влюбено смирена,
и друга вече късно е да бъда.
И ти без мен не можеш, но не знаеш -
сок светъл от душата ми си вкусил.
Невернико, повярвай ми накрая,
а аз да ме обичаш ще те уча.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Димитрова Всички права запазени
