24 oct 2018, 7:58

Познайте се

  Poesía » Otra
883 0 0

Отдавна спрях да контактувам със вас износени души,

омръзна ми да слушам клюки, да срещам глупост и лъжи.

Поех по пътя си самотно с другари само три Да кучета са,

не ми пречи, кучкарка съм не ми тежи.

И няма в глутницата наша битка за почест, слава и пари,

като обикновени българи сме, ден да мине,  някой да не ни осакати

Отвсякъде ни дебнат изненади, мизерия и глад.

Аз кучка съм и как превикнах от нищичко не ме е страх.

Първосигнално гледам на нещата, но някак си не ме боли,

аз кучка съм, а колко други са станали свини и

в обща кочина грухтят и плюскат по партийните софри.

Аз кучка съм и се гордея,

че мога по човешки понякога да чувствам, да обичам и някак да живея.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...