24 окт. 2018 г., 07:58

Познайте се

880 0 0

Отдавна спрях да контактувам със вас износени души,

омръзна ми да слушам клюки, да срещам глупост и лъжи.

Поех по пътя си самотно с другари само три Да кучета са,

не ми пречи, кучкарка съм не ми тежи.

И няма в глутницата наша битка за почест, слава и пари,

като обикновени българи сме, ден да мине,  някой да не ни осакати

Отвсякъде ни дебнат изненади, мизерия и глад.

Аз кучка съм и как превикнах от нищичко не ме е страх.

Първосигнално гледам на нещата, но някак си не ме боли,

аз кучка съм, а колко други са станали свини и

в обща кочина грухтят и плюскат по партийните софри.

Аз кучка съм и се гордея,

че мога по човешки понякога да чувствам, да обичам и някак да живея.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарина Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...