24 окт. 2018 г., 07:58

Познайте се

879 0 0

Отдавна спрях да контактувам със вас износени души,

омръзна ми да слушам клюки, да срещам глупост и лъжи.

Поех по пътя си самотно с другари само три Да кучета са,

не ми пречи, кучкарка съм не ми тежи.

И няма в глутницата наша битка за почест, слава и пари,

като обикновени българи сме, ден да мине,  някой да не ни осакати

Отвсякъде ни дебнат изненади, мизерия и глад.

Аз кучка съм и как превикнах от нищичко не ме е страх.

Първосигнално гледам на нещата, но някак си не ме боли,

аз кучка съм, а колко други са станали свини и

в обща кочина грухтят и плюскат по партийните софри.

Аз кучка съм и се гордея,

че мога по човешки понякога да чувствам, да обичам и някак да живея.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарина Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...