24.10.2018 г., 7:58

Познайте се

882 0 0

Отдавна спрях да контактувам със вас износени души,

омръзна ми да слушам клюки, да срещам глупост и лъжи.

Поех по пътя си самотно с другари само три Да кучета са,

не ми пречи, кучкарка съм не ми тежи.

И няма в глутницата наша битка за почест, слава и пари,

като обикновени българи сме, ден да мине,  някой да не ни осакати

Отвсякъде ни дебнат изненади, мизерия и глад.

Аз кучка съм и как превикнах от нищичко не ме е страх.

Първосигнално гледам на нещата, но някак си не ме боли,

аз кучка съм, а колко други са станали свини и

в обща кочина грухтят и плюскат по партийните софри.

Аз кучка съм и се гордея,

че мога по човешки понякога да чувствам, да обичам и някак да живея.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...