Отдавна спрях да контактувам със вас износени души,
омръзна ми да слушам клюки, да срещам глупост и лъжи.
Поех по пътя си самотно с другари само три Да кучета са,
не ми пречи, кучкарка съм не ми тежи.
И няма в глутницата наша битка за почест, слава и пари,
като обикновени българи сме, ден да мине, някой да не ни осакати
Отвсякъде ни дебнат изненади, мизерия и глад.
Аз кучка съм и как превикнах от нищичко не ме е страх.
Първосигнално гледам на нещата, но някак си не ме боли,
аз кучка съм, а колко други са станали свини и
в обща кочина грухтят и плюскат по партийните софри.
Аз кучка съм и се гордея,
че мога по човешки понякога да чувствам, да обичам и някак да живея.
© Дарина Станчева Всички права запазени