Познала болка, болка отклоняваш
Видях те тъжна и безгласна
с блестящи в очите ти сълзи -
сякаш казваше, че си съгласна
болката в душата ти да пропълзи
и съзрях, че мъка там се рони,
ескалираща и многоцветна,
а очите ти, подобно на икони,
плуваха в светлина заветна,
носеща с тъгата онзи мир,
който се гради единствено от пламък,
преплетен с лъчите на сапфир,
изтъкали ложе в любовен замък.
Познала болка, болка отклоняваш,
тъй както Слънцето отхвърля мрака
и преоткрити светове сродяваш
чрез пътища, в които зрее злака
и всичко туй душата ми облива,
дори когато ни връхлитат бури зли,
защото с порив радостта пенлива
сочи как да бъдем винаги добри,
че днес светът ни цял се обновява –
необходимото е днес претенция,
която вота властно предявява:
да градим нормална екзистенция.
© Валери Рибаров Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Познала болка,болка отклонява,
вкуса познат я кара да не пие,
в мислите й спомени се давят,
а душата й в тях се крие.. -
Да!
-
Болката не е любов,
любовта радост дава.
Сетиш ли любовен зов
всяка болка намалява. -
Да почувстваш болката и да се коригираш е едно, но да превръщаш болката в любов, вече е зона на патологията.
-
Много хубав текст Валери.
Сетила е болка, смогнала
да я преживее и претвори.
С болката живее, но не тлее.
Поздрав и усмивка. -
Задаваш много съдържателен въпрос, чийто отговор е в разбирането на болката като гранична зона на любовта, която я предпазва и която няма защо да обкичваме с гирлянди в поезията, подменяйки с нея самата любов.А това е и практически въпрос.
-
"...Познала болка, болка отклоняваш,
тъй както Слънцето отхвърля мрака... "
-би било добре всички да знаем как се постига това, вместо да натъпкваме болката навътре в душите си и да си мислим,че всичко ни е наред.
Поздрав за текста!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
пазеща от корист тишината
и така във всяка страница
се втъкава мило красотата.