Познала болка, болка отклоняваш
Видях те тъжна и безгласна
с блестящи в очите ти сълзи -
сякаш казваше, че си съгласна
болката в душата ти да пропълзи
и съзрях, че мъка там се рони,
ескалираща и многоцветна,
а очите ти, подобно на икони,
плуваха в светлина заветна,
носеща с тъгата онзи мир,
който се гради единствено от пламък,
преплетен с лъчите на сапфир,
изтъкали ложе в любовен замък.
Познала болка, болка отклоняваш,
тъй както Слънцето отхвърля мрака
и преоткрити светове сродяваш
чрез пътища, в които зрее злака
и всичко туй душата ми облива,
дори когато ни връхлитат бури зли,
защото с порив радостта пенлива
сочи как да бъдем винаги добри,
че днес светът ни цял се обновява –
необходимото е днес претенция,
която вота властно предявява:
да градим нормална екзистенция.
© Валери Рибаров All rights reserved.
