Познаваш живота – си мислиш ти.
Може ли той да е само мечти?
Често в него оставаш сам –
дали защото си вече “голям”?
Какво ли търсиш в него още –
мечтаеш за нови страстни нощи?
Кому ли са нужни нови мечти?
Или ще се самозалъгваш ти?
Това, знаеш, до нищо не води.
Нали, Боже?
Но сърцето друго да търси
просто не може!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Вили Тодоров Todos los derechos reservados
Още повече, че от баба Ванга и по-късно от медиците зная, колко ми остава! Времето не е малко! И за мен ще е достатъчно! 
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
