Познаваш живота – си мислиш ти.
Може ли той да е само мечти?
Често в него оставаш сам –
дали защото си вече “голям”?
Какво ли търсиш в него още –
мечтаеш за нови страстни нощи?
Кому ли са нужни нови мечти?
Или ще се самозалъгваш ти?
Това, знаеш, до нищо не води.
Нали, Боже?
Но сърцето друго да търси
просто не може!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вили Тодоров Все права защищены
Още повече, че от баба Ванга и по-късно от медиците зная, колко ми остава! Времето не е малко! И за мен ще е достатъчно! 
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
