Познаваш живота – си мислиш ти.
Може ли той да е само мечти?
Често в него оставаш сам –
дали защото си вече “голям”?
Какво ли търсиш в него още –
мечтаеш за нови страстни нощи?
Кому ли са нужни нови мечти?
Или ще се самозалъгваш ти?
Това, знаеш, до нищо не води.
Нали, Боже?
Но сърцето друго да търси
просто не може!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вили Тодоров Все права защищены
Още повече, че от баба Ванга и по-късно от медиците зная, колко ми остава! Времето не е малко! И за мен ще е достатъчно! 
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
