Познаваш ли ме
Стаих се
зад купола
на нощната тъма,
сниших се
зад забързания вятър,
не ме усещаш
и това ми е целта –
аз трябва да остана
Непозната!
И различна!
Ревнива
като всеки прилив,
заливащ
своето крайбрежие
и нежна
като всеки повей,
раздиплящ
мъжката душевност.
Красива
като сребърна пътека,
окъпана
във морска необятност
и боязлива
като девствена кошута,
откликнала
на зов от тъмнината.
Далечна
като пръски от дъгата,
разтворени
в гръдта на хоризонта
и жадна
като ледено дихание,
изпращащо
поредния любовник.
Не се опитвай
да ме разгадаваш,
в ръцете ти
ще избледнея като спомен,
не се опитвай
да ме съжаляваш,
от милостта ти
като маргарит се роня.
Не се опитвай
да ме възпитаваш,
какво ако
плениш под ключ лъчите,
не се опитвай
да ме съблазняваш,
че господар
си ми и на смеха, и на сълзите!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Донова Todos los derechos reservados
