Познаваш ли несподелената любов?
За нея искам всичко да научиш,
та никога във този ти живот
да не позволяваш тя да ти се случи,
че вклини ли си жилото във тебе,
завинаги остава там
и в пустота сърцето ти ще стене
под тежеста на тихата печал.
В душата ти отваря яма
и тегли те безмилостно натам,
а път за връщане обратно няма,
попаднеш ли във нейния капан.
Ти знаеш ли? Несподелената любов
на хиляди парчета те разнищва.
Тя спуска над душата ти покров
и сълзи във очите ти разплисква.
Ти знаеш ли? О, по-дабре е да незнаеш
за нейната коварна самота,
но ако някога я опознаеш...
Ела при мене да те приютя!© Росица Петрова Todos los derechos reservados