Познаваш ме. Отдавна.
Дъха ми - жар усещаш,
копнежа ми отчаян,
страха и още нещо...
Сънуваш ме. Отскоро.
Пренасяш се в света ми -
по женски непокорен,
по детски чист и странен...
Жадуваш ме. Безкрайно.
Като мираж в пустиня.
Преструвам се бездарно,
че нищо не разбирам...
© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados
на нищо неразбрали.
Не може всяка обич
сърцата ни да пали.