Позор и слава
Поисках да съм птица и да мога
да събера криле и полетя
към висините, близо - там, до Бога,
но не успях и паднах сам в прахта.
Опозорих големите надежди,
че утре мой ще стане този свят
и не с костюм, с одрипани одежди
аз станах просяк с прякора крилат.
Изчезнах в дните си безкрайни,
живеех в мойто вчера днес
като загадка, но с разкрити тайни,
в която няма вече интерес.
И само лист хартия и писалка
споделяха ми драго вечерта,
таланта си да похабиш е жалко,
ако не го покажеш пред света.
Животът прероди се в рими
и в цветни страници дори,
донесе ми забравеното име
и зрънце време от преди.
Аз пак събрах криле за полет,
но не самичък ще летя,
душа споделям - всичко мое -
и винаги със друг ще я деля.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados
