Позор и слава

26 июн. 2009 г., 00:05

Поэзия

486 0 3

Поисках да съм птица и да мога

да събера криле и полетя

към висините, близо - там, до Бога,

но не успях и паднах сам в прахта.

Опозорих големите надежди,

че утре мой ще стане този свят

и не с костюм, с одрипани одежди

аз станах просяк с прякора крилат.

Изчезнах в дните си безкрайни,

живеех в мойто вчера днес

като загадка, но с разкрити тайни,

в която няма вече интерес.

И само лист хартия и писалка

споделяха ми драго вечерта,

таланта си да похабиш е жалко,

ако не го покажеш пред света.

Животът прероди се в рими

и в цветни страници дори,

донесе ми забравеното име

и зрънце време от преди.

Аз пак събрах криле за полет,

но не самичък ще летя,

душа споделям - всичко мое -

и винаги със друг ще я деля.