Тъгата ти искам да прилаская.
Приказка може би ще ù разкажа...
Или ще я затворя в една празна стая
и със самота ще я накажа.
Нежността ти искам да разтревожа,
с пеперудени криле да я погаля
и мечтата ти за невъзможното възможна
като коледна свещица да запаля.
Позволи ми копнежа ти да разчовъркам -
упорита, незарастваща рана.
Тук, при теб съм! (Дали не бъркам?)
А-а, ти шиеш вече самодивската ми премяна...