Тъгата ти искам да прилаская.
Приказка може би ще ù разкажа...
Или ще я затворя в една празна стая
и със самота ще я накажа.
Нежността ти искам да разтревожа,
с пеперудени криле да я погаля
и мечтата ти за невъзможното възможна
като коледна свещица да запаля.
Позволи ми копнежа ти да разчовъркам -
упорита, незарастваща рана.
Тук, при теб съм! (Дали не бъркам?)
А-а, ти шиеш вече самодивската ми премяна...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
