17.12.2010 г., 23:36 ч.

Позволи ми 

  Поезия » Любовна
598 0 5

Тъгата ти искам да прилаская.

Приказка може би ще ù разкажа...

Или ще я затворя в една празна стая

и със самота ще я накажа.

 

Нежността ти искам да разтревожа,

 с пеперудени криле да я погаля

и мечтата ти за невъзможното възможна

като коледна свещица да запаля.

 

Позволи ми копнежа ти да разчовъркам -

упорита, незарастваща рана.

Тук, при теб съм! (Дали не бъркам?)

А-а, ти шиеш вече самодивската ми премяна...

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??