24 ago 2008, 13:20

Позвъни 

  Poesía » De amor
1162 0 13
Сам си и аз съм сама.
Не превръщай нощта ни във болка.
Пристъпи пак до мойта врата.
Позвъни - аз пак ще отворя.
Виж луната и тя е сама,
всяка нощ мълчаливо се стапя
в светлината на свойта тъга -
става малка и още по-малка...
Аз не искам да бъда сама.
Не превръщай живота ми в лудост -
всеки миг изтърван в любовта
като гвоздей в сърцето ще блъска. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??