8 oct 2013, 21:30

Пр(есен) спомен

691 0 2

Пр(есен) спомен

Очите ми запомниха картина,
че лятото си тръгна с тъжна песен
и старите асми ще раждат вино,
от сълзите на златната му есен...

Последните домати от градината,
сякаш на инат почервенели,
от яд, че скоро иде зимата
и после ги ядем зелени...

Под гроздовата сянка са увиснали
едни големи тежки кехлибари
и слънцето така им се усмихнало,
че сякаш всяко зрънце да погали...

Прохладен вятър клоните люлее,
почукват орехи по керемидите,
закапе дъжд, а после ги повее,
листата есенни тъкат килимите...

Очите ми запомниха картина
и нека да изпием чашка, две
от ароматната ми плодовата ракия,
с която се разказва по-добре...

Д. Антонов (diester)
08.10.2013


https://www.facebook.com/URBANPOETRYSOCIETY

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ракийката е от джанки и повечко круши! Преварена, мека и пивка, без грам добавена захар.. А как развързва езика...
  • Пасторална картина на една българска есен...А ракийката каква е?

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...