Пр(есен) спомен

8.10.2013 г., 21:30 ч.

Поезия » Пейзажна

455 0 2

Пр(есен) спомен

Очите ми запомниха картина,
че лятото си тръгна с тъжна песен
и старите асми ще раждат вино,
от сълзите на златната му есен...

Последните домати от градината,
сякаш на инат почервенели,
от яд, че скоро иде зимата
и после ги ядем зелени...

Под гроздовата сянка са увиснали
едни големи тежки кехлибари
и слънцето така им се усмихнало,
че сякаш всяко зрънце да погали...

Прохладен вятър клоните люлее,
почукват орехи по керемидите,
закапе дъжд, а после ги повее,
листата есенни тъкат килимите...

Очите ми запомниха картина
и нека да изпием чашка, две
от ароматната ми плодовата ракия,
с която се разказва по-добре...

Д. Антонов (diester)
08.10.2013

https://www.facebook.com/URBANPOETRYSOCIETY

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

diesto (Данаил Антонов)

2013-10-16T11:08:04+03:00

Ракийката е от джанки и повечко круши! Преварена, мека и пивка, без грам добавена захар.. А как развързва езика...
radiola (Рада Димова)

2013-10-08T22:06:21+03:00

Пасторална картина на една българска есен...А ракийката каква е?