Пр(есен) спомен
Пр(есен) спомен
Очите ми запомниха картина,
че лятото си тръгна с тъжна песен
и старите асми ще раждат вино,
от сълзите на златната му есен...
Последните домати от градината,
сякаш на инат почервенели,
от яд, че скоро иде зимата
и после ги ядем зелени...
Под гроздовата сянка са увиснали
едни големи тежки кехлибари
и слънцето така им се усмихнало,
че сякаш всяко зрънце да погали...
Прохладен вятър клоните люлее,
почукват орехи по керемидите,
закапе дъжд, а после ги повее,
листата есенни тъкат килимите...
Очите ми запомниха картина
и нека да изпием чашка, две
от ароматната ми плодовата ракия,
с която се разказва по-добре...
Д. Антонов (diester)
08.10.2013
https://www.facebook.com/URBANPOETRYSOCIETY
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
