Прах

6 nov 2010, 21:17

Poesía » Otra

1333 0 11

Дълги прашни стаи,
никой не пристъпя,
паяжини удрят
през лицето потно.
Мама ми подвиква,
мина си животът.
Плаче ми се, майко!
Малко те целувах!
Всички заминават,
стават на хартийки.
Трудно, трудно дишам.
Няма въздух в мене. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Прах

Искате да прочетете повече?

Propuestas