Прах
Дълги прашни стаи,
никой не пристъпя,
паяжини удрят
през лицето потно.
Мама ми подвиква,
мина си животът.
Плаче ми се, майко!
Малко те целувах!
Всички заминават,
стават на хартийки.
Трудно, трудно дишам.
Няма въздух в мене.
Много чужди смърти
ме обледениха.
Вкамених се, мамо!
Ще говорим горе.
Гали ми се бебе,
дъвче ми се лапад.
… и ми се обича…
Страх ме е от тате.
Обидчив съм станал –
тъй е по средата.
Вдигам се на пръсти.
Чака ли ме някой?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ди Все права защищены
Толкова жажда е удавена в този твой вик! 
