Монар (Ди)
16 27
Nov 6, 2010, 9:17 PM

Прах 

  Poetry » Other
1165 0 11

Дълги прашни стаи,

никой не пристъпя,

паяжини удрят

през лицето потно.

Мама ми подвиква,

мина си животът.

Плаче ми се, майко!

Малко те целувах!

 

Всички заминават,

стават на хартийки.

Трудно, трудно дишам.

Няма въздух в мене.

Много чужди смърти

ме обледениха.

Вкамених се, мамо!

Ще говорим горе.

 

Гали ми се бебе,

дъвче ми се лапад.

… и ми се обича…

Страх ме е от тате.

Обидчив съм станал –

тъй е по средата.

Вдигам се на пръсти.

Чака ли ме някой?

© Ди All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??