Прах

Poetry » Other

1.6K 0 11

Дълги прашни стаи,

никой не пристъпя,

паяжини удрят

през лицето потно.

Мама ми подвиква,

мина си животът.

Плаче ми се, майко!

Малко те целувах!

Всички заминават,

стават на хартийки.

Трудно, трудно дишам.

Няма въздух в мене.

Много чужди смърти

ме обледениха.

Вкамених се, мамо!

Ще говорим горе.

Гали ми се бебе,

дъвче ми се лапад.

… и ми се обича…

Страх ме е от тате.

Обидчив съм станал –

тъй е по средата.

Вдигам се на пръсти.

Чака ли ме някой?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

sisidara (Сиси)

След такъв стих,съм без думи...

2011-11-10T11:39:32+02:00
Eia (Росица Танчева)

Едва сега открих този автор и тази творба. Впечатлена съм от тихото, но тъй силно въздействие...

2011-11-10T11:36:46+02:00
Седем (Дани Монов)

За кой ли път(и днес)се (за)връщам тук.
!

2011-11-10T11:32:13+02:00
denissa (Дениса Деливерска)

Викаш, Ди! Толкова жажда е удавена в този твой вик! Привет, удоволствие беше за мен да те прочета отново!

2010-11-09T15:43:08+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

сърцето ми замря...
изключително силно стихотворение..
едно от най-хубавите, които тук съм чела.
моите почитания..

2010-11-09T14:26:24+02:00