3 feb 2011, 17:19

Прашец издишан...

1.9K 2 3

~*~ На моя Любим Винсент!

 

 

Песъчинка в лист съм тих~*

 

Прашинка от Вселенски прах

Сърдечен...

 

Точицата седма

От калинков стих~*

Дъх десети в песен...

 

~*~

 

Корона съм за моя

Нежен Принц...

 

Венец от Блян~*

Красящ косите на Телец...

 

Царица съм на Бала Звезден~*

 

~*~

 

И пак съм струна...

 

И пак съм вик...

 

И ПАК СЪМ ЯРЪК КЛИК!

Клавиш танцуващ~*

И гоблен извезан...

 

От пръстите на Утро

Във Небе...

 

СЪЛЗА СЪМ ДНЕС

~*~

А Утре ще съм Стълб...

 

МИГ

ТЪЙ ДЪЛЪГ ЩЕ СЪМ~*

Че ще можеш

да се видиш в мен...

От времето, когато

бил си само стон...

До днес~

заслужил право на венец

От Ангелски ръце поднесен

~*~

 

ПЕСЪЧИНКА

В лист съм тих

 

Кристалче захар~*

 

Намокрен пух

На лятно птиче

Дето в Зима пее...

 

Рисунък във море съм~*

 

Цвят във Есен...

И лале във студ~*

 

Писец

отдаващ себе си на ТЕБЕ...

изпридащ в словото си

Чувства със дантелен вкус

~*~

Рисуващ по поле

От песен~*

 

Аз Златното ключе

За Теб съм ТУК...

И скрито съм

В Сърце момичешко от плът,

Някога било Сърце на Ангел~*

 

 

02 Февруари от 2011 г

из моите

сантиментални страници

Мъничко прашец издишан

~*~

П.П.

 

Короната на Времето повдигнах...

Поставих я на твоята глава~*

Че Цар прилича ти да бъдеш!

Царуващ в моята душа~*

 

 

Л-Е

 

Пазя Сърцето ти, Любов!

 

Имаме толкова малко живот

И в него разполагаме само

С ВРЕМЕ ЗА ОБИЧАНЕ!!!

 

http://www.vbox7.com/play:a6f0adf2

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Л-Е Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...