3.02.2011 г., 17:19

Прашец издишан...

1.9K 2 3

~*~ На моя Любим Винсент!

 

 

Песъчинка в лист съм тих~*

 

Прашинка от Вселенски прах

Сърдечен...

 

Точицата седма

От калинков стих~*

Дъх десети в песен...

 

~*~

 

Корона съм за моя

Нежен Принц...

 

Венец от Блян~*

Красящ косите на Телец...

 

Царица съм на Бала Звезден~*

 

~*~

 

И пак съм струна...

 

И пак съм вик...

 

И ПАК СЪМ ЯРЪК КЛИК!

Клавиш танцуващ~*

И гоблен извезан...

 

От пръстите на Утро

Във Небе...

 

СЪЛЗА СЪМ ДНЕС

~*~

А Утре ще съм Стълб...

 

МИГ

ТЪЙ ДЪЛЪГ ЩЕ СЪМ~*

Че ще можеш

да се видиш в мен...

От времето, когато

бил си само стон...

До днес~

заслужил право на венец

От Ангелски ръце поднесен

~*~

 

ПЕСЪЧИНКА

В лист съм тих

 

Кристалче захар~*

 

Намокрен пух

На лятно птиче

Дето в Зима пее...

 

Рисунък във море съм~*

 

Цвят във Есен...

И лале във студ~*

 

Писец

отдаващ себе си на ТЕБЕ...

изпридащ в словото си

Чувства със дантелен вкус

~*~

Рисуващ по поле

От песен~*

 

Аз Златното ключе

За Теб съм ТУК...

И скрито съм

В Сърце момичешко от плът,

Някога било Сърце на Ангел~*

 

 

02 Февруари от 2011 г

из моите

сантиментални страници

Мъничко прашец издишан

~*~

П.П.

 

Короната на Времето повдигнах...

Поставих я на твоята глава~*

Че Цар прилича ти да бъдеш!

Царуващ в моята душа~*

 

 

Л-Е

 

Пазя Сърцето ти, Любов!

 

Имаме толкова малко живот

И в него разполагаме само

С ВРЕМЕ ЗА ОБИЧАНЕ!!!

 

http://www.vbox7.com/play:a6f0adf2

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Л-Е Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...