Прашинка нежност и причастие...
Понякога се взират вътре в мен
очите ти запомнени от минало,
дъха ти във дъха ми пак стаен,
сърцето ми прегръща доизгубено.
Прощавам ти предателства и грях,
смълчана в теб се гмурвам безоткатно
и някак си изчезва моя страх,
душата ми се рее всеобхватно.
А ти си малък – стръкче от трева,
една прашинка нежност и причастие,
обгръщаш ме отново с топлина ...