Melanie (Елица Георгиева)
157 337
10.11.2017 г., 11:28 ч.

Прашинка нежност и причастие... 

  Поезия » Любовна
497 3 6

Прашинка нежност и причастие...

 

Понякога се взират вътре в мен

очите ти запомнени от минало,

дъха ти във дъха ми пак стаен,

сърцето ми прегръща доизгубено.

 

Прощавам ти предателства и грях,

смълчана в теб се гмурвам безоткатно

и някак си изчезва моя страх,

душата ми се рее всеобхватно.

 

А ти си малък – стръкче от трева,

една прашинка нежност и причастие,

обгръщаш ме отново с топлина

във сънено космично междучасие.

 

Оставаме преплетени така –

две влюбени вселени за дописване,

до кокал ни изгаря пак страстта,

заключена във пръстите неистово.

 

Със утрото си тръгвам аз от теб,

отдавна очертала свойте граници

и продължавам в шепнещия ден

да те пресрещам в купищата странници,

 

които ме запазват все добра –

една звезда предречена в небесното,

която ще прегърнеш във дъжда,

когато се досбъдне неизвестното.

 

05.11.2017г.

Елица

© Елица Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??