18 mar 2017, 22:24  

Прашинка съм и съм Вселена 

  Poesía » De amor
464 2 10

Омръзна ми да страдам 
и след грях да се наказвам.
Сама от себе си се изморих,
но поне ще го напиша в стих.

 

Аз дете съм и жена съм... 
и съм лоша и добра съм.
И съм глупава и умна ....
но дай поне да те прегърна.

 

И съм горда и сломена....
и съм силна, и съм слаба...
като птица наранена.

 

Мога да обичам, а след 
туй да го отричам. Мога 
тайна да запазя, а след 
това без свян да я разкажа.

 

И красива съм и грозна.
Богиня съм и съм робиня.
И съм нечия и чужда.......
Близка съм и съм далечна,
мигновенна съм и вечна.

 

И съм буря и съм хубав ден.
Ще останеш ли до мен?

 

Мога да съм низка, мога да  
съм жалка...........но моля те 
прости на твоята любима,
пък макар и толкоз малка.

 

И струна съм, и съм китара.

Спирка съм и крайна гара. 

Избора на тебе ще оставя. 

 

И съм мишка и ламя съм и 
дете на майката Земя съм.
Огън съм, след туй вода съм.
Въздух съм.... но как мечтая.... 

 

Аз и ти да бъдем вечно в Рая.
Прашинка съм и съм Вселена.
Но стига си ме мъчил мили,

че до болка вече аз съм изморена.

© Виолета Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??