Прашинка съм и съм Вселена
Омръзна ми да страдам
и след грях да се наказвам.
Сама от себе си се изморих,
но поне ще го напиша в стих.
Аз дете съм и жена съм...
и съм лоша и добра съм.
И съм глупава и умна ....
но дай поне да те прегърна.
И съм горда и сломена....
и съм силна, и съм слаба...
като птица наранена.
Мога да обичам, а след
туй да го отричам. Мога
тайна да запазя, а след
това без свян да я разкажа.
И красива съм и грозна.
Богиня съм и съм робиня.
И съм нечия и чужда.......
Близка съм и съм далечна,
мигновенна съм и вечна.
И съм буря и съм хубав ден.
Ще останеш ли до мен?
Мога да съм низка, мога да
съм жалка...........но моля те
прости на твоята любима,
пък макар и толкоз малка.
И струна съм, и съм китара.
Спирка съм и крайна гара.
Избора на тебе ще оставя.
И съм мишка и ламя съм и
дете на майката Земя съм.
Огън съм, след туй вода съм.
Въздух съм.... но как мечтая....
Аз и ти да бъдем вечно в Рая.
Прашинка съм и съм Вселена.
Но стига си ме мъчил мили,
че до болка вече аз съм изморена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Всички права запазени
