Прашинка съм и съм Вселена
Омръзна ми да страдам
и след грях да се наказвам.
Сама от себе си се изморих,
но поне ще го напиша в стих.
Аз дете съм и жена съм...
и съм лоша и добра съм.
И съм глупава и умна ....
но дай поне да те прегърна.
И съм горда и сломена....
и съм силна, и съм слаба...
като птица наранена.
Мога да обичам, а след
туй да го отричам. Мога
тайна да запазя, а след
това без свян да я разкажа.
И красива съм и грозна.
Богиня съм и съм робиня.
И съм нечия и чужда.......
Близка съм и съм далечна,
мигновенна съм и вечна.
И съм буря и съм хубав ден.
Ще останеш ли до мен?
Мога да съм низка, мога да
съм жалка...........но моля те
прости на твоята любима,
пък макар и толкоз малка.
И струна съм, и съм китара.
Спирка съм и крайна гара.
Избора на тебе ще оставя.
И съм мишка и ламя съм и
дете на майката Земя съм.
Огън съм, след туй вода съм.
Въздух съм.... но как мечтая....
Аз и ти да бъдем вечно в Рая.
Прашинка съм и съм Вселена.
Но стига си ме мъчил мили,
че до болка вече аз съм изморена.
© Виолета All rights reserved.
