Прашни мисли

Poesía » Otra

1.3K 0 2

Разгърнати спомени...

Гласът на баба!

Усмивки отронени

спят в кутиите стари,

кенарени мисли препускат назад.

Напукани снимки...

захвърлени блянове,

на татко писалки,

на мама дантели

смутено надничат

от стария век.

Часовникът весело тича и пее -

"Няма назад! Няма назад!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Elda (Лора)

успя да ме въвлечеш в едно особено чувство..

2010-11-30T14:57:53+02:00
sorris0 (Сюзън Смърт)

да.. няма назад, затова е важно да живеем, докато можем..

2010-01-16T15:51:40+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0