16.01.2010 г., 15:47 ч.

Прашни мисли 

  Поезия » Друга
860 0 2

 

Разгърнати спомени...

Гласът на баба!

Усмивки отронени

спят в кутиите стари,

кенарени мисли препускат назад.


Напукани снимки...

захвърлени блянове,

на татко писалки,

на мама дантели 

смутено надничат

от стария век.


Часовникът весело тича и пее -

"Няма назад! Няма назад!"

© Нина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • успя да ме въвлечеш в едно особено чувство..
  • да.. няма назад, затова е важно да живеем, докато можем..
Предложения
: ??:??