16 янв. 2010 г., 15:47

Прашни мисли 

  Поэзия » Другая
1038 0 2

 

Разгърнати спомени...

Гласът на баба!

Усмивки отронени

спят в кутиите стари,

кенарени мисли препускат назад.


Напукани снимки...

захвърлени блянове,

на татко писалки,

на мама дантели 

смутено надничат

от стария век.


Часовникът весело тича и пее -

"Няма назад! Няма назад!"

© Нина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • успя да ме въвлечеш в едно особено чувство..
  • да.. няма назад, затова е важно да живеем, докато можем..
Предложения
: ??:??