Събудих се, а улиците пусти.
Дъждът измил асфалта до перфектност.
Улиците чисти като устни.
Тъмно е, защото е по-честно. 

Светлото се бави да започне.
Рано ли е да съм се събудил?
Бързо спах конкретно и нарочно.
Никога така не съм се чудил. 

Гледам недовиждащ в нищотата.
Мислите ми спомени подреждат.
Как да предизвикам светлината
за да върна сутришната нежност? 

Спя ли, че петлите не пропяват?
Чакат ме навярно да закашля...
Сутрин е и всеки се надява
в друг да бъде счупената чаша... 

Малко още. Тишината стене.
Вятърът прозява се в листата.
Сутрин, тъмнината е знамение.
Чакане е част от праилата.