12 mar 2006, 0:53

Право

  Poesía
907 0 1
Всеки има право на мечти,    
всеки има право да блуждае,
всеки може да греши
но не всеки и да си признае..


Просто ли звучи
от чужди устни изковано?
Сърцето може би тежи
от думите си неразбрано.

Думи неизречени дори,
когато чувстваме, че трябва,
думи нежни мили и добри,
думи за любов и правда..

Късен листопад килим от пъстрота
и цветност,
палитра е човешката душа
спомените - нейната кокетност.


Има спомени добри, има
спомени и лоши ,
пази ги човешката душа,
това са нейните пороци...

Нужда от споделяне, нужда
от чудатост- нуждата, таз магическа
човешка святост,

кара тя да вършим ний неща,
неща немислени преди за точни,
залитнеш в момента, тъй едва
и паднеш гол на каменните плочи...


Това, животът е за мен река,
преливаща отвсякъде от странност,
а ние сме нейните чада,
търсещи безбрежната й всеодайност.

Затова се питаме и гледаме небето,
искaме да знаем имали и там река,
река като тази, нам в душата,
река на слети две сърца.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калоян Калоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Кало, живота не е само спомени и странни случки ...
    "неща немислени преди за точни,
    залитнеш в момента, тъй едва" ... не го разбирам, не ми звучи и свързано ... иначе, на моменти във всички публикувани тук твои писания, имаш много точни попадения ...
    И аз не съм много добра в поставянето на запетайки, но ти този препинателен знак въобще не го уважаваш

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...