12.03.2006 г., 0:53

Право

908 0 1
Всеки има право на мечти,    
всеки има право да блуждае,
всеки може да греши
но не всеки и да си признае..


Просто ли звучи
от чужди устни изковано?
Сърцето може би тежи
от думите си неразбрано.

Думи неизречени дори,
когато чувстваме, че трябва,
думи нежни мили и добри,
думи за любов и правда..

Късен листопад килим от пъстрота
и цветност,
палитра е човешката душа
спомените - нейната кокетност.


Има спомени добри, има
спомени и лоши ,
пази ги човешката душа,
това са нейните пороци...

Нужда от споделяне, нужда
от чудатост- нуждата, таз магическа
човешка святост,

кара тя да вършим ний неща,
неща немислени преди за точни,
залитнеш в момента, тъй едва
и паднеш гол на каменните плочи...


Това, животът е за мен река,
преливаща отвсякъде от странност,
а ние сме нейните чада,
търсещи безбрежната й всеодайност.

Затова се питаме и гледаме небето,
искaме да знаем имали и там река,
река като тази, нам в душата,
река на слети две сърца.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Калоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Кало, живота не е само спомени и странни случки ...
    "неща немислени преди за точни,
    залитнеш в момента, тъй едва" ... не го разбирам, не ми звучи и свързано ... иначе, на моменти във всички публикувани тук твои писания, имаш много точни попадения ...
    И аз не съм много добра в поставянето на запетайки, но ти този препинателен знак въобще не го уважаваш

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...