hristam (Христина Мачикян)
532 928
1 ago 2013, 22:22

Право на сбъдване 

  Poesía » Otra
530 0 2
Моля, не ме изоставяй, човече,
заради хляба си, грижите, грешките.
Толкова много съм в тебе, че вече
сигурно ти е и страшно, и смешно.

Аз нося пулса на твоята кръв,
с тебе препускам през дните ти-бързеи.
Спъваш се в мен като в опната връв,
дето все искаш да стегнеш на възел.

Като зърно ненаписана музика
зрея, а ти надълбоко заравяш
всеки мой порив. Дали чакаш музата
или така по-добре ме забравяш?

Някоя нощ ще те свари с очи
втренчени в стария звезден таван.
Аз ще говоря, ти пак ще мълчиш -
ти си мой дом, аз съм твоя талант.

Знам ли дали съм достойно голям -
нямах идея, че даже израствам.
Но ако спреш ме на листа си, там
може би някой ще трогна. До щастие.

Моля, не ме изоставяй, недей-
аз съм ти даден със право на сбъдване.
Даже бездумен светът да немей,
аз ще родя в теб най-светлите думи!

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И аз нямам идея защо съм го усетила така...Знаеш как понякога думите могат дори да изпреварват емоцията. Благодаря ти!
  • "Спъваш се в мен като в опната връв,
    дето все искаш да стегнеш на възел."

    Този ти стих е особен... нямам обяснение защо го усетих така...

    Харесва ми!
Propuestas
: ??:??