Право на сбъдване
Моля, не ме изоставяй, човече,
заради хляба си, грижите, грешките.
Толкова много съм в тебе, че вече
сигурно ти е и страшно, и смешно.
Аз нося пулса на твоята кръв,
с тебе препускам през дните ти-бързеи.
Спъваш се в мен като в опната връв,
дето все искаш да стегнеш на възел.
Като зърно ненаписана музика
зрея, а ти надълбоко заравяш
всеки мой порив. Дали чакаш музата
или така по-добре ме забравяш?
Някоя нощ ще те свари с очи
втренчени в стария звезден таван.
Аз ще говоря, ти пак ще мълчиш -
ти си мой дом, аз съм твоя талант.
Знам ли дали съм достойно голям -
нямах идея, че даже израствам.
Но ако спреш ме на листа си, там
може би някой ще трогна. До щастие.
Моля, не ме изоставяй, недей-
аз съм ти даден със право на сбъдване.
Даже бездумен светът да немей,
аз ще родя в теб най-светлите думи!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Мачикян Все права защищены
