27 feb 2009, 14:40

Празен дом

  Poesía
1.1K 0 21
Завръщаш се в отдавна празен дом
и само сенки гонят се в ъглите.
Избяга топлината с тъжен стон,
когато си замина. Не попита

угасва ли полярната звезда
в едни очи, от болка помътнели.
Сега те среща само тишина,
дърветата дори са онемели.

Момичето с разветите коси
ти вярваше, че още тук те чака,
приела кръста. Без да те вини,
за твоята любов тя дълго плака.

Но днес я няма. Къщата мълчи
и мракът само прилепи привлича...
Какво остава? Просто си тръгни.
Знай - шепа прах не можеш да обичаш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...