Празен поглед

Poesía

703 0 0

Празен... поглед. Рее се... там някъде,
измежду собствените си терзания...
старай се, търси... огледален образ на...
липсата.
Потъмняла е надеждата... очакването...
изненадата... любовта.
И той търси нещо... търси... подобен.
Но има само пръстен... няма я ръката.
Вятър се прокрадва по кожата му...
но защо? Той не е тук!
Всъщност кой може да каже, че е тук...?

Кашля. Напев. Скърцаща врата...

Желание да танцува... там с дъх на мухъл...
последната искра... живот?... преминава...
сякаш е настръхнал. Студено е...
Защо не промени нещо?

Магьосници. Убийца.
Прах... къде е?

Замаян... се промъква... забавен...
търси черни очи. Къде да отиде...
пак там...? ... или при... новите.
Желание... защо няма... буря, пак ли?
Студ... катран... иска да отиде... в тъмнината.
Иска суха жега да... да напука лицето му...
да остане само болката. Не може да запомни...
думите... изчезва... музиката е там...
следва пътя на фараоните... восък... кой?
Кой го измъчва? Белези... в погледа. Погледа...
това е той... рицарите, срутващи крепостта...
мръсната пепел... е... там... в моите очи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0