Patrizzia (Надежда Ангелова) Patrizzia (Надежда Ангелова)
191 2.7K
24 nov 2019, 11:12  

Празн(о)ично

  Poesía » Otra
574 8 13

Започва да ми става все по-криво,
от празни думи, кухи обещания.
Зад себе си се крия саможиво,
да преживея празничната мания.

Поредната година си отива,
фалшиви са елхите, коледарите,
под лустрото блестящо и красиво
и в Новата ще сме онези, старите.

Самотна съм, наежена, бодлива,
накъртват ми сладкишите, купоните...
Cлед полунощ душата ми заспива,
под мостове, с клошарите, в кашоните.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Ново, старо, върти се света, Гавраил. Знам, че ме разбираш, Бени.
  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Силно, много силно!... А финалът пробожда!... И толкова добре те разбирам...
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Годината си отива.Нещо ново?
  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Ех, момичета...Прегръщам ви!
  • LiaNik (И.К.)
    LiaNik (И.К.)
    По пътя си усеян със блата,
    животът ми катурва лодките,
    и все загубвах розовите си платна,
    с белите, закърпвах дупките...
    И дървена е сигурно и моята душа,
    на кухо пее,чукнеш ли черупката,
    а колко ядки падаха от нейната сърцевина...
    Светът е скрил парчета красота в хралупите
    на всяка същност, а най-отгоре е поставил пазачът Самота...
    И обещания захранват днес надеждите,
    С надеждите мечтите се закърмени...
    Останалото всеки сам превежда си,
    а слепи сме и жадни за красивото.

    Няма смисъл да коментирам повече,знам,
    че ще разбереш. Благодаря,Наде, че не спираш!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0