Patrizzia (Надежда Ангелова) Patrizzia (Надежда Ангелова)
191 2.7K
24 nov 2019, 11:12  

Празн(о)ично

  Poesía » Otra
575 8 13

Започва да ми става все по-криво,
от празни думи, кухи обещания.
Зад себе си се крия саможиво,
да преживея празничната мания.

Поредната година си отива,
фалшиви са елхите, коледарите,
под лустрото блестящо и красиво
и в Новата ще сме онези, старите.

Самотна съм, наежена, бодлива,
накъртват ми сладкишите, купоните...
Cлед полунощ душата ми заспива,
под мостове, с клошарите, в кашоните.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Ново, старо, върти се света, Гавраил. Знам, че ме разбираш, Бени.
  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Силно, много силно!... А финалът пробожда!... И толкова добре те разбирам...
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Годината си отива.Нещо ново?
  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Ех, момичета...Прегръщам ви!
  • LiaNik (И.К.)
    LiaNik (И.К.)
    По пътя си усеян със блата,
    животът ми катурва лодките,
    и все загубвах розовите си платна,
    с белите, закърпвах дупките...
    И дървена е сигурно и моята душа,
    на кухо пее,чукнеш ли черупката,
    а колко ядки падаха от нейната сърцевина...
    Светът е скрил парчета красота в хралупите
    на всяка същност, а най-отгоре е поставил пазачът Самота...
    И обещания захранват днес надеждите,
    С надеждите мечтите се закърмени...
    Останалото всеки сам превежда си,
    а слепи сме и жадни за красивото.

    Няма смисъл да коментирам повече,знам,
    че ще разбереш. Благодаря,Наде, че не спираш!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0