Започва да ми става все по-криво,
от празни думи, кухи обещания.
Зад себе си се крия саможиво,
да преживея празничната мания.
Поредната година си отива,
фалшиви са елхите, коледарите,
под лустрото блестящо и красиво
и в Новата ще сме онези, старите.
Самотна съм, наежена, бодлива,
накъртват ми сладкишите, купоните...
Cлед полунощ душата ми заспива,
под мостове, с клошарите, в кашоните.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Знам, че ме разбираш, Бени.