Patrizzia (Надежда Ангелова)
2250 18478
24 нояб. 2019 г., 11:12  

Празн(о)ично 

  Поэзия » Другая
441 8 13

Започва да ми става все по-криво,
от празни думи, кухи обещания.
Зад себе си се крия саможиво,
да преживея празничната мания.

Поредната година си отива,
фалшиви са елхите, коледарите,
под лустрото блестящо и красиво
и в Новата ще сме онези, старите.

Самотна съм, наежена, бодлива,
накъртват ми сладкишите, купоните...
Cлед полунощ душата ми заспива,
под мостове, с клошарите, в кашоните.
 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ново, старо, върти се света, Гавраил. Знам, че ме разбираш, Бени.
  • Силно, много силно!... А финалът пробожда!... И толкова добре те разбирам...
  • Годината си отива.Нещо ново?
  • Ех, момичета...Прегръщам ви!
  • По пътя си усеян със блата,
    животът ми катурва лодките,
    и все загубвах розовите си платна,
    с белите, закърпвах дупките...
    И дървена е сигурно и моята душа,
    на кухо пее,чукнеш ли черупката,
    а колко ядки падаха от нейната сърцевина...
    Светът е скрил парчета красота в хралупите
    на всяка същност, а най-отгоре е поставил пазачът Самота...
    И обещания захранват днес надеждите,
    С надеждите мечтите се закърмени...
    Останалото всеки сам превежда си,
    а слепи сме и жадни за красивото.

    Няма смисъл да коментирам повече,знам,
    че ще разбереш. Благодаря,Наде, че не спираш!
  • Надееее,да не си в сатурнова дупка,та си толкова минорна?! Фалшив живот...да! Труден живот...да! Но сме живи...Какво да кажем ние, на които животът е...всеки ден е подарен!
    Е,аз го докарах по - минорно, а исках да вдъхна на героинята ти малко тонус от моя!
  • Благодаря, приятели!
  • Страхотно. Много, много ми хареса ❤️❤️❤️
  • След празничния студ,иде птича пролет...
    Оцелелите души на щастливите клошари
    отново тръгват със слънчевия полет
    да разлистват на дърветата върхарите!☺️
  • Зъзнеща душа...
  • Хареса ми. Лустро се слага върху боята, а тя трябва да прикрива истинското положение.
    И се чудя - дали и то няма да изчезне като вчерашното, скрито в дебрите на Фейсбук неизвестно защо. Аз там не ходя, значи изгубих възможност да видя дори отзив на отзива ми.
  • Приземяваш ни , болиш от съпричастност!
  • Красива същност, отхвърлила крещящата роля на лустрото! Ах, Наденце! Тези, които обичат истинското, ще обикнат и тебе! ❤️
Предложения
: ??:??