24 нояб. 2019 г., 11:12 2019-11-24T12:24:03+02:00

Празн(о)ично

Поэзия » Другая

571 8 13

Започва да ми става все по-криво,
от празни думи, кухи обещания.
Зад себе си се крия саможиво,
да преживея празничната мания.

Поредната година си отива,
фалшиви са елхите, коледарите,
под лустрото блестящо и красиво
и в Новата ще сме онези, старите.

Самотна съм, наежена, бодлива,
накъртват ми сладкишите, купоните...
Cлед полунощ душата ми заспива,
под мостове, с клошарите, в кашоните.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

Ново, старо, върти се света, Гавраил. Знам, че ме разбираш, Бени.

2019-11-26T17:26:43+02:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Силно, много силно!... А финалът пробожда!... И толкова добре те разбирам...

2019-11-26T10:11:22+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Годината си отива.Нещо ново?

2019-11-25T19:48:25+02:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Ех, момичета...Прегръщам ви!

2019-11-25T09:49:34+02:00
LiaNik (И.К.)

По пътя си усеян със блата,
животът ми катурва лодките,
и все загубвах розовите си платна,
с белите, закърпвах дупките...
И дървена е сигурно и моята душа,
на кухо пее,чукнеш ли черупката,
а колко ядки падаха от нейната сърцевина...
Светът е скрил парчета красота в хралупите
на всяка същност, а най-отгоре е поставил пазачът Самота...
И обещания захранват днес надеждите,
С надеждите мечтите се закърмени...
Останалото всеки сам превежда си,
а слепи сме и жадни за красивото.

Няма смисъл да коментирам повече,знам,
че ще разбереш. Благодаря,Наде, че не спираш!

2019-11-25T03:05:15+02:00