23 sept 2008, 7:22

Празна е душата ми

  Poesía
1.7K 0 2
 

Празна е душата ми

 

Поглеждам към теб, а все едно те няма.

Прегръщам те, правя се на мила,

опитвам да прикрия зеещата яма,

но да се преструвам вече нямам сила.

 

Нека да забравим цялата история.

Откакто бяхме заедно изминали са векове.

Няма смисъл отново да се боря

за любовта, която спря да ме зове.

 

Измъчвах се, опитвайки да те обикна,

правех се, че ти пробуждаш сетивата ми.

Но с фарса не можах да свикна,

защото празна е душата ми...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...