Празна е душата ми
Празна е душата ми
Поглеждам към теб, а все едно те няма.
Прегръщам те, правя се на мила,
опитвам да прикрия зеещата яма,
но да се преструвам вече нямам сила.
Нека да забравим цялата история.
Откакто бяхме заедно изминали са векове.
Няма смисъл отново да се боря
за любовта, която спря да ме зове.
Измъчвах се, опитвайки да те обикна,
правех се, че ти пробуждаш сетивата ми.
Но с фарса не можах да свикна,
защото празна е душата ми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Всички права запазени
