Sep 23, 2008, 7:22 AM

Празна е душата ми

  Poetry
1.7K 0 2
 

Празна е душата ми

 

Поглеждам към теб, а все едно те няма.

Прегръщам те, правя се на мила,

опитвам да прикрия зеещата яма,

но да се преструвам вече нямам сила.

 

Нека да забравим цялата история.

Откакто бяхме заедно изминали са векове.

Няма смисъл отново да се боря

за любовта, която спря да ме зове.

 

Измъчвах се, опитвайки да те обикна,

правех се, че ти пробуждаш сетивата ми.

Но с фарса не можах да свикна,

защото празна е душата ми...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...