Седя и чета живота си,

чета като празна книга,

без редове, букви липсват,

писана през годините, бледнее.

Забравена на някоя лавица стой,

прашна, увехтяла, непотребна сама,

пропускана от читатели. Празна е! 

Бели листи хартия разлистват.

Мастилото нищо не оставя, 

перото пише без форми, 

празни редове, остават голи, 

нечетящи се за никой уви. 

Страници овехтели и натежали, 

лишени от цвят, белеят, 

писани с почерк неразбран, 

чете се, но никой не разбира!